|
|
Нежен вятър гали моя ден,
стар приятел, спомен съкровен.
Празнолика е любовта, тя променя мойта душа,
ту се давя в капка тъга , но изплувам пак затова.
Припев:
Не, не се страхувам да приема и тъгата в любовта.
Не, не се страхувам да поема даже цялата вина.
Не, не се страхувам да обичам аз до болка ден след ден.
Любовта остава в мене жива, щом завършва с happy end.
Не не се страхувам...
Пак ме милва твоята ръка,
непосилно нежна е нощта.
И звездите греят за мен, обещават пак хубав ден.
Избледнява бавно страха, побеждава пак любовта.
Припев: (х1)
Припев: (х1)
|
