|
|
Видях те на един концерт,
с очи пламтящи впила в мен,
всяка дума, всеки жест дори
издаваха това, което чувстваш ти.
И нещо странно стана с мен,
почувствах се за миг смутен,
след концерта те потърсих сам,
къде изчезна ти дори и днес не знам.
Колко странно чувство е това,
което гони в нощите съня,
прави всички влюбени, добри
и изпълнени с радост и мечти.
Дали сънувам аз не знам,
но всеки е опитал сам,
онзи тайнствен допир с любовта,
при който се прераждаш като пролетта.
И нещо странно става с теб,
превръщаш се дори поет,
литваш смело в небесата сам,
рушиш прегради сякаш си взривен вулкан.
Колко странно чувство е това,
което гони в нощите съня,
прави всички влюбени, добри
и изпълнени с радост и мечти.
И до днес очите търся аз,
създали онзи трепет между нас,
две пламтящи, грейнали слънца
огън са за мен в моята душа.
Колко странно чувство е това,
което гони в нощите съня,
прави всички влюбени, добри
и изпълнени с радост и мечти.
И до днес очите търся аз,
създали онзи трепет между нас,
две пламтящи, грейнали слънца
огън са за мен в моята душа.
Колко странно чувство е това,
което гони в нощите съня,
прави всички влюбени, добри
и изпълнени с радост и мечти.
И до днес очите търся аз,
създали онзи трепет между нас,
две пламтящи, грейнали слънца
огън са за мен в моята душа.
Колко странно чувство е това,
което гони в нощите съня,
прави всички влюбени, добри
и изпълнени с радост и мечти.
|
