|
|
Кратък дъждостих от угаснали мечти
не знам сега къде съм, но кажи ми ти
От болка измъчван, гасна в светъл мрак
и всеки сън за мене е фатален знак
Няма светлина в този кух тунел
и сякаш радостта някой ми е взел
Роден съм в мъки, в мъки ще умра
не искам аз да съм без теб сега!!!
Забравени думи на умрял език
усмивка, превърнала се в тик
Новото лице на омразата
в ангел на мрака се превръщам аз!
Каква си ти, ще кажеш ли сега?
нима не разбра, че това не е игра?
Животът е пътека, извървяна в миг
и няма кой да чуе твоя жален вик
Кафевите очи и заглъхналия смях
зная, че няма вече път назад
Признат за виновен, се осъдих сам
и на изгнанието си аз отивам с плам
Ако можех аз отново да бъда с теб
да разтопя сърцето ти от лед
сенки да рисувам под очите ти
докато в ангел на мрака се превърнеш ти
|
