|
|
Сама вървя, пътник без билет
през рекламни стени виждам теб.
Сама вървя, чувам твоя глас,
някой друг ли е там между нас?
Всеки ден, всяка нощ твоят образ гори,
гори като свещ,
нека да спрем, близо сме нали?
Всяка обич е силна, щом боли.
Нека вали, нека вали дъжд от мечти!
По алеята с теб сме сами, дъжд от мечти.
След дълъг и див листопад в наште души
сега вали пречистен дъждът от наште сълзи.
Сами вървим в утрото студено,
сами ще махнем всичко забранено.
И двамата ще продължим, нали, по пътя си
и нека да вали.
Всеки ден, всяка нощ твоят образ гори,
гори като свещ, нека да спрем
близо сме нали?
Всяка обич е силна, щом боли!
|
