|
Вдовица ли си, земьо мила,
заплакала над гроб отворен?
Деца, които си родила,
напускат вече твоя корен.
Дали си нямаш шепа жито
за свойте рожби и си слаба?
Те търсят скрито и открито
зад граници далечни хляба.
Защо ли, моя земьо свята,
оставяш ги без дом и рамо?
Откакто помня на земята,
ти раждаш емигранти само…
Свидни чеда на България,
чакат ви родните майки,
святи чеда на България,
тука е родният дом!
| 