|
|
На къде душата ми да бяга,
и къде да скрия своите сълзи?
Като лист от вятъра отвяна,
падна и във бездната сърцето ми.
Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в дома ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!
Припев:
Тя не може да обича
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка ни следа.
Тя не може да обича
не познава любовта
като ледена кралица
вледенява те в страстта.
Ако някой ден за теб забрави,
ще те чакам тук смитена и добра.
И от нейните лъжи опарен
в моите очи ще видиш любовта.
Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в дома ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!
Припев: (х1)...(х2)
|
