|
|
музика:Тончо Русев
стихове:Петър Караангов
Ще дойде есента, нали ?
Сезоните не са ме лъгали.
Ще духа вятър, ще вали
и аз сред своя град ще бъда.
Ще расне есенно дърво
под хълмите от светла глина.
Аз, омъдрял, ще знам защо
от времето ръцете стинат ….
Дъждът, преди да стане сняг,
ще иска всичко да изтрие:
дървото, птицата, града,
а може би - и мен самия.
До късно - чак до вечерта,
ще трупам думи - да се сгрея,
ще мине вятър над света
и думите ще разпилее.
Внезапен порив на листа
над белия ми дом премина.
Ще бъда дълго в есента,
ще бъда в есента години.
Студена тръпка ме поби:
та вън почти не е валяло!
И есента е още във началото…
Или на края може би?
А есента е още във началото
или на края може би…
|
