|
|
Дохожда час, обречен за човека,
последен час и като свещ по река.
Затлей живот, затлеят мъжки сили,
дохожда край, смирен човек застава.
Предци на гроб, съдетски глас тогава,
обаждат се, и те, но заплатили.
Дохожда край, нещастника оглежда се на миря
и търси той тъмити след лавия.
Неравен път, изминат над земята
без име , страх, без милост го терзае
и търси той с какво да лапратае
добро и зло как паднал на душата.
Дхожда час, последен час,
да тлей живот, дохожда край,
дохожда час, последен час,
да тлей живот, дохожда край.
И в кое тогава да умува
над себе си предсъда който чува.
Над чужди вир извършик се намери,
престъпник същ изправен под бесило.
Проклиня той: животът-рано, мило
а пред смъртта бледнее и трепере.
Дхожда час, последен час,
да тлей живот, дохожда край,
дохожда час, последен час,
да тлей живот, дохожда край.
|
