|
|
Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към потайни дълбини
Ако можех аз отново да бъда с теб
Да отпивам сълзите от миглите ти,
ала зная, че ти си сякаш от лед
и не мога да вляза в мислите ти
(кажи) кой открадна те в нощта?
(кажи) кой отмъкна те от мен?
(кажи) кой нарисува те сега?
(кажи) защо пламъкът е още в мен?
(само кажи)
И отново падат есенните листа,
изгорели и потънали в мрак
Вече някак си сив ми се струва света
и самотата превърна се във враг
Как да пея, щом без глас оставам пак
щом те видя да стоиш сама пред мен
Как да мисля, когато те гледам аз
и копнея да си моя някой ден?
(кажи) кой открадна те в нощта?
(кажи) кой отмъкна те от мен?
(кажи) кой нарисува те сега?
(кажи) защо пламъкът е още в мен?
(само кажи)
|
