|
|
Под нежен лъх на вечер ароматна
забулени в мек копринен прах
заспиват в миг простори необятни
че светъл ангел ръси сън над тях
Капки тропат по ковчега
заваля и времето тъжи
Слънце грееше до вчера
но днес в скръб се потопи
Безчет звезди се стичат в небесата
на светъл пир призвани от нощта
И в кротко упоение душата
заспива в златния скут на вечността
Капки тропат по ковчега
заваля и времето тъжи
Слънце грееше до вчера
но днес в скръб се потопи
|
